През последните десетилетия в научните публикации се появява интересен парадокс. В едни изследвания витамините се представят като важен фактор за добро здраве и по-нисък риск от заболявания. В други се съобщава, че добавките с витамини нямат ефект или дори могат да увеличат риска от някои болести. За хората, които следят здравните новини, това създава усещането, че науката постоянно си противоречи. Всъщност причината е по-сложна и е свързана с начина, по който се провеждат различните видове изследвания.
През 70-те и 80-те години се натрупват много епидемиологични изследвания, които показват сходен резултат. Хората, които консумират повече плодове и зеленчуци, имат по-нисък риск от сърдечни заболявания и някои видове рак. Тези храни съдържат голямо количество витамини и антиоксиданти. Оттук възниква предположението, че именно витамините са причината за защитния ефект.
Тази логика изглежда убедителна. Ако витамините в храната са полезни, тогава приемът им под формата на добавки би трябвало да има същия или дори по-силен ефект. Така започват големи клинични изпитвания, в които се дават изолирани витамини на хиляди участници.
Едно от най-известните такива изследвания е проучването Alpha-Tocopherol Beta-Carotene Cancer Prevention Study, проведено във Финландия. В него участват повече от 29 000 мъже пушачи на възраст между 50 и 69 години. Част от участниците приемат ежедневно бета-каротин, част витамин Е, а друга група получава плацебо.
Очакването е, че антиоксидантите ще намалят риска от рак на белия дроб. Резултатът обаче е обратен. Участниците, които приемат бета-каротин, имат приблизително 17 процента по-висок риск от рак на белия дроб в сравнение с групата без добавка. Това е едно от първите големи изследвания, което поставя под съмнение идеята, че антиоксидантите под формата на добавки винаги са полезни.
Подобни резултати се появяват и при други витамини. Метаанализ, публикуван през 2005 година в списанието Annals of Internal Medicine, анализира данни от 19 клинични изпитвания с над 135 000 участници. Изследването показва, че при много високи дози витамин Е, над около 400 международни единици дневно, се наблюдава леко увеличение на общата смъртност. Самите автори отбелязват, че повечето участници са хора с хронични заболявания и че резултатите не могат автоматично да се отнасят за здрави хора. Въпреки това публикацията се цитира често като доказателство, че витамините могат да бъдат вредни.
Една от основните причини за този научен парадокс е разликата между храната и изолирания витамин. Плодовете и зеленчуците съдържат не само витамини, но и хиляди други биоактивни вещества. Сред тях са полифеноли, флавоноиди, фибри и различни растителни пигменти. Тези вещества взаимодействат помежду си и могат да имат синергичен ефект.
Когато се приема само един изолиран витамин, този сложен природен баланс изчезва. В някои случаи това може да промени начина, по който веществото действа в организма. Например бета-каротинът обикновено се разглежда като антиоксидант, но при определени условия, като силен оксидативен стрес при пушачите, той може да действа и като прооксидант.
Друг важен фактор е дозата. В много клинични изпитвания се използват количества, които са значително по-високи от тези, които човек може да получи чрез храната. В природата витамините се приемат в сравнително малки количества и в комбинация с други вещества. Когато една молекула се приема в изключително високи дози, биологичният ефект може да се промени.
Епидемиологичните изследвания също имат своите ограничения. Хората, които консумират повече плодове и зеленчуци, обикновено имат и други здравословни навици. Те пушат по-рядко, движат се повече и често имат по-добър социално-икономически статус. Тези фактори също влияят върху риска от заболявания. Поради това е трудно да се определи колко точно от наблюдавания ефект се дължи на витамините.
Днес повечето изследователи са по-предпазливи в своите заключения. Научният консенсус е, че витамините са жизнено необходими за нормалното функциониране на организма и че дефицитът им може да доведе до сериозни заболявания. В същото време няма убедителни доказателства, че приемът на високи дози витамини под формата на добавки подобрява здравето на хора, които вече получават достатъчно чрез храната.
Това обяснява защо в научната литература могат да се срещнат привидно противоречиви резултати. Плодовете и зеленчуците действително са свързани с по-добро здраве. Но това не означава непременно, че изолираните витамини в големи дози ще имат същия ефект.
Alpha-Tocopherol Beta-Carotene Cancer Prevention Study.
National Cancer Institute. Проучване с над 29 000 пушачи, което показва, че добавките с бета-каротин увеличават риска от рак на белия дроб при тази група.
https://atbcstudy.cancer.gov
Miller ER et al. (2005). High-Dose Vitamin E Supplementation May Increase All-Cause Mortality. Annals of Internal Medicine.
Метаанализ на 19 клинични изпитвания с 135 000 участници. Установява леко увеличение на смъртността при много високи дози витамин Е.
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/15537682
Systematic Review of Beta-Carotene Supplementation and Lung Cancer Risk (2022).
Систематичен анализ на клинични изпитвания, който потвърждава повишен риск от рак на белия дроб при пушачи, приемащи бета-каротин.
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/35405977