Има един въпрос, който все по-често си задаваме: колко от това, с което се храним, пием и мажем върху кожата си, всъщност влияе на здравето ни?

В храната има остатъци от пестициди. В опаковките могат да се използват вещества, които при определени условия мигрират към храната. В козметиката има стотици различни съставки. Във въздуха и домашния прах също могат да се откриват химични замърсители.

А част от тези вещества са обект на сериозен научен интерес заради възможното им влияние върху хормоналната система, имунитета, метаболизма и репродуктивното здраве.

Това обаче не означава, че живеем в свят, в който всичко е отрова.

Истината е, че …

Не можем да премахнем всички химични вещества от живота си, но можем значително да намалим ненужната си експозиция към част от тях.

И точно това има смисъл да направим.

„Химично“ не означава „отровно“

Преди да започнем да разглеждаме пластмасите, козметиката, храната и водата, е важно да изясним едно нещо.

Самата дума „химично“ не означава „вредно“.

Водата е химично вещество. Витамин С е химично вещество. Кофеинът е химично вещество. Етеричните масла също са смеси от химични вещества.

В токсикологията въпросът не е просто дали дадено вещество съществува. Важни са неговите свойства, количеството, продължителността и начинът на експозиция.

Именно затова едно вещество може да има биологична или хормонална активност, без това автоматично да означава, че реалната експозиция на човека представлява здравен риск.

Но има и друга страна.

Световната здравна организация посочва, че химични вещества с потенциално вредно действие могат да присъстват в храни, потребителски продукти, козметика, строителни материали, въздуха, водата и почвата. Сред възможните здравни последствия се разглеждат и нарушения на ендокринната система, репродуктивни проблеми, метаболитни заболявания, невроразвойни и други хронични ефекти.

Затова разумният подход не е страх от всичко.

Той е намаляване на ненужния товар.

Какво представляват ендокринните нарушители?

Ендокринната система управлява огромна част от процесите в организма чрез хормони. Растежът, метаболизмът, репродуктивната функция, развитието, реакцията към стрес и много други процеси зависят от прецизни хормонални сигнали.

Затова веществата, които могат да взаимодействат с тази система, са обект на особен интерес.

Наричаме ги ендокринни нарушители или endocrine-disrupting chemicals (EDCs).

Те могат да се срещат в околната среда и в различни потребителски продукти. WHO посочва връзки между експозицията на определени ендокринни нарушители и проблеми като хормонозависими ракови заболявания, затлъстяване, диабет, сърдечносъдови и репродуктивни проблеми. Особено чувствителни периоди са бременността, детството и ранното развитие.

Това не означава, че всяка жена, която използва крем, или всеки човек, който пие от пластмасова бутилка, ще развие хормонален проблем.

Означава нещо много по-просто: когато имаме възможност лесно да намалим ненужната експозиция, защо да не го направим?

Проблемът не е една „голяма отрова“

Една от причините темата да е толкова трудна е, че обикновено не става дума за един огромен източник на токсично вещество.

По-често говорим за много малки експозиции.

Храната. Опаковката. Водата. Козметиката. Почистващите препарати. Домашният прах. Въздухът.

Поотделно някои от тези контакти може да изглеждат незначителни. Но експозицията може да се повтаря ежедневно и в продължение на години.

Точно затова има смисъл да погледнем не само какво приемаме като „доза“, а и колко ненужни източници можем да премахнем от ежедневието си.

Храната: започнете от чинията, а не от списъка със забранени вещества

Когато човек започне да чете за пестициди, консерванти, тежки метали и други замърсители, лесно може да стигне до крайността да се страхува от храната.

Това би било грешка.

Здравословното хранене не означава да се опитваме да намерим храна, в която никога не е попадало никакво химично вещество. Такава храна практически не съществува.

Много по-смислено е основата на менюто да бъде изградена от разнообразни, минимално преработени храни: зеленчуци, плодове, бобови растения, ядки, семена, пълнозърнести храни и качествени източници на белтъчини според индивидуалните потребности.

Това едновременно намалява дела на ултрапреработените продукти и увеличава приема на фибри, витамини, минерали и разнообразни биоактивни растителни вещества.

Разнообразието също има значение. Вместо всеки ден да консумираме едни и същи няколко храни, по-добре е менюто да се променя според сезона и възможностите ни.

А какво да правим с пестицидите?

Тук отново не е необходима паника.

Остатъците от пестициди в храните се регулират и подлежат на контрол. Това не означава, че експозиция няма, но означава, че хранителната безопасност се основава на оценка на риска и определяне на допустими нива.

Ако имате възможност, можете да включвате органично произведени храни, особено за продукти, които консумирате много често. Но не е разумно да заменяме плодовете и зеленчуците със страх от пестицидите.

По-важни са разнообразието, доброто измиване и общият хранителен модел.

Има още една причина за безпокойство: храната може да съдържа не само остатъци от пестициди, но и естествено възникващи токсини. WHO например обръща внимание на микотоксините, които могат да се развиват при плесени в зърнени храни, ядки, подправки, сушени плодове и други продукти.

Следователно „натурално“ също не означава автоматично „безопасно“.

Най-практичната промяна може да бъде извън самата храна

Има една област, в която обикновеният човек има много по-голям контрол, отколкото си представя.

Това са материалите, които влизат в контакт с храната.

Храната не стои сама. Тя е в пластмасова кутия, опаковка, кен, бутилка, тиган или друг съд.

Някои вещества от тези материали могат да мигрират в храната. Именно затова безопасността на материалите за контакт с храни се оценява и регулира.

Бисфенол А, познат като BPA, е добър пример.

През 2023 г. EFSA заключи, че хранителната експозиция на BPA представлява здравен проблем и идентифицира потенциално вредно въздействие върху имунната система.

Това не означава, че всяка пластмасова кутия е опасна.

Но ни показва защо има смисъл да бъдем разумни.

Как да намалим контакта с пластмаси?

Не е необходимо да изхвърлите всички пластмасови съдове от дома си.

Много по-практично е да промените начина, по който ги използвате.

За съхранение на храна, когато е удобно, избирайте стъкло или неръждаема стомана. Особено разумно е да не превръщате пластмасовите съдове в стандартен контейнер за гореща и мазна храна.

Не загрявайте храна в пластмасов съд, освен ако той е предназначен за тази употреба. Старите, надраскани и деформирани кутии също няма причина да пазим завинаги.

И още нещо важно: не е необходимо да купуваме постоянно нови „екологични“ съдове само защото са модерни. Ако вече имате здрави стъклени съдове, използвайте ги дълго.

Целта не е да заменим една форма на потребление с друга.

Целта е по-малко ненужен контакт и по-малко ненужна консумация.

А „вечните химикали“?

PFAS са голяма група синтетични вещества, известни с устойчивостта си към вода, мазнини и петна. Те се използват или са били използвани в различни продукти, включително незалепващи съдове, опаковки за храни, водоотблъскващи текстили и други потребителски изделия.

Името „вечни химикали“ идва от изключителната им устойчивост в околната среда.

EFSA посочва, че хората могат да бъдат изложени на PFAS чрез храна, питейна вода, потребителски продукти и околната среда.

Отново не става дума за това да изпаднем в паника.

Когато обаче купуваме нов продукт, можем да се запитаме дали наистина имаме нужда от свойства като „waterproof“, „stain resistant“ или „non-stick“, или просто плащаме за удобство, което може да има и екологична цена.

И тук принципът е един и същ:

Не можем да контролираме всичко около себе си. Но можем да намалим това, което съзнателно вкарваме в ежедневието си.

А в следващата част ще стигнем до друга голяма група ежедневни експозиции: козметиката, ароматизираните продукти, водата, домашният прах и най-важния въпрос: ако не можем да избегнем всички химични вещества, как да помогнем на организма да се справя с неизбежното?